music and… stuff

Сигурно повечето, които четете блога знаете за старата Лада 2107, която имахме. Утре ще се сключи сделката, с която тя вече няма да бъде наша. Изпитвам една тъпа и нелогична тъга по това старо возило. С Ладата ходихме няколко пъти с компанията до морето, затъвахме в пясъка, карах с 4-ма над 100-килограмови човека по “Хемус” с над 150 км/ч (по наклон надолу след което се прецака двигателя). Докато прелитахме, задминавайки някакви немски возила, махахме на изумените им шофьори. Ходихме с нея на планина, където карах като на рали “Албена” и качих някаква бабичка на стоп. Почти всяка вечер с приятелите ходихме до центъра с нея. Обиколихме България от край до край за един ден. Зимата я “въртяхме” на полигона в Студентски при НСА заради забавното задно предаване. Возихме себе си и техниката по купони. Спал съм в нея (понякога не сам и още безброй хубави спомени.
Винаги Ладата е била перфектния автомобил. Винаги “слушаше” командите ми. Тя ме направи адекватен шофьор. Нека тази статия да бъде нещо като спомен за първата ми кола, която (може и да звучи тъпо, но) винаги ще остане в сърцето ми.

This entry was posted on петък, април 28th, 2006 at 17:17 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.