music and… stuff

В училище имах един съученик, който беше луд фен на The Doors. Тогава (11 клас мисля) му се чудех какво толкова им харесва. Аз бях фен на техното, “роботче” Тогава слушах и си казвах - “Тоя е извадил на баща си плочите май:)”.

Ето, че времето минава, а моя музикален хоризонт премина и преминава много трансформации. Сега, в късния следобед, съм пуснал щорите да пропускат само малко светлина и слушам как Джим Морисън разстила завлачени вокали под акомпанимента на хипнотични и уникални за времето си (а и не само) акомпанименти. Сборката е The Doors - Essential Rarities (2000) и направо размазва и наркотизира сама по себе си. А като си помисля колко хора още са им луди фенове и колко нови прииждат в редиците им, и колко още ще прииждат.

Сега вече разбирам защо моят съученик беше така пристрастен… ;P Аз с малко закъснение ще кажа “Long live The Doors!”

This entry was posted on петък, април 28th, 2006 at 17:02 and is filed under Музика. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Both comments and pings are currently closed.