music and… stuff

След скорошната ми регистрация в last.fm, тамошният изкуствен интелект, проучвайки нещата които слушам, ми препоръча да хвърля едно ухо на дуо-то Thunderball. И така след малко търсене в момента от колоните ми се разлива звук, донякъде характерен за лейбъла ESL Music, но със някои особености.Хората зад проекта са Стив Раскин и Дейв Барселона, чиито взаимен интерес към музиката на 60-те и 70-те ги събира в студио. Там те правят дисекция на брейкбиит, дръмендбейс, чил-аут, дъб, фънк, боса и соул, за да произведат звук, който определено не звучи “франкенщайнски”. Напротив - композициите и от двата албума звучат като селекция от саундтрака на поредния “Джеймс Бонд”. Създава се един акустичен балон, в който цари стилно-модерна атмостфера, черпеща заряда си от най-добрите традиции на ретро и на новата музика.

Тук е момента да кажем, защо Thunderball все пак са по-различни от “шефовете си” в лейбъла “ESL Music” - Thievery Corporation. Истината е, че в някои парчета има доста прилика, особено използването на тежките познати от The Richest Man In Babylon бас линии. Thunderball обаче залягат повече на разчупването на бийта или както казва Стив Раскин в едно от интервютата си :

“Интересуваме се от брейкбийта във всичките му форми. Темпото е един от елементите, които използваме за да създадем определено настроение в парчетата си… постоянно опитваме нещо ново за да размием границите и да излезем извън жанровите рамки”.

Що се отнася и до настроението в композициите, то е по-мрачно и малко “по-стегнато” от композициите на Thievery, независимо дали слушаме някое лежерно или бързо парче. Отвсякъде прозира атмосферата на шпионаж, стил, преследвания, костюми, коктейли и красиви жени.
Въпреки, че в сайта не го пише, открих, че двамата инициатори на групата се занимават с новия си проект Fort Knox Five, който е още по-луда смес от брейкове, фънк, соул и пипер:) Той обаче е обект на друго ревю, защото като звучене не наподобява много Thunderball.

И така, намерете си по едно копие на албумите (критиката твърди, че втория “Scorpio rising”, 2001 е по добър, но аз намирам за интересен и другия “Ambassadors of style”, 2000) и се потопете в меката, мрачна, различна и много интересна атмосфера на Thunderball.

This entry was posted on петък, април 28th, 2006 at 12:24 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.